Всяка година на 24 юни празнуваме Еньовден. На същата дата се чества и рождението на Св. Йоан Кръстител от православната църква, за това и именниците на този ден са повече. Интересен факт е произношението на празника. В някои краища на България ще чуете да го произнасят Яневден (Софийско), Драгийка (Търново), Иванден (Охридско) и т.н.
На Еньовден имен ден празнуват всички, носещи имената Еньо, Енчо, Елка, Една, Диян, Дияна, Деница, Дилян, Диляна, Дея, Иван, Иванка, Илчо, Илка, Йоана, Йовко, Йончо, Йонка, Яни, Яна, Яне, Яница, Янита и всички техни производни. Освен всички изброени на 24 юни имен ден имат и хората, кръстени с имена на билки.
Традиции и обичаи за празника
В миналото Еньовден е съвпадал с лятното слънцестоене и се е празнувал на 21-22 юни. Това е и причината много от обичаите за празника да са свързани със Слънцето. Задължително на Еньовден се е практикувало масово къпане в реки и езера. Според обичая се кладят огньове, които се прескачат, а хората танцуват около тях цяла нощ.
Счита се, че е нощта на Еньовден билките стават най-лековити и силни, за това и тогава се берат. Още от векове насам празникът, наричан още Летен Игнажден е познат с палене и прескачане на огньове, къпане във водоемите, бране на билки и окичване с венци за здраве.
Поверия за Еньовден
Предците ни вярвали, че с Еньовден се предвещава далечното начало на зимата. Едно от най-разпространените поверия у нас е, че на празника Слънцето се окъпва във водоизточниците преди да „тръгне към зимата“. След това се отръсква и посипва поляни и ливади с роса, за която се смята че има магическа сила. От тук идва традицията за масовото къпане, тъй като се счита че на този ден водата става лековита и всеки преди изгрев трябва да се измие или да се отъркаля в росата за здраве.
Рано сутринта на празника е прието да се наблюдава Слънцето, като се смята, че то трепти когато изгрява. Който успее да види трептенето, ще бъде здрав през цялата година. В миналото хората са заставали с лице към изгрева на Слънцето и през рамо наблюдавали своята сянка. Ако тя се отразявала цяла на земята, то човека ще бъде здрав през цялата година, но бъде ли само наполовина – ще преболедува.
На Еньовден всички билки и треви имат най-голяма лечебна сила по изгрев слънце, за това е прието да се берат на този ден. В миналото всички билкари и баячки тръгвали да събират билки, с които после лекували. На Еньовден се събират 77 билки и половина – за зимата да има за всички болести и за болестта без име.
Счита се, че на Еньовден денят започва да намаля, а зимата да идва. Народно поверие гласи, че ако някъде има заровено скрито имане, на Еньовден то ще се покаже своето място със син пламък над земята.
