Симеоновден е християнски празник, на който се чества Св. Симеон Стълпник и неговата майка- Св. Марта. Празникът полага началото на църковната Нова година.
В миналото старите българи наричали празника още “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, и „Летен полазник”. На този ден започвала есенната оран, събирането на орехите и сеидбата.
На 1 септември и 3 февруари имен ден празнуват всички, носещи имената Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
Обичаите за празника са еднозначни и за летния Симеон (1 септември) и зимния Симеон (3 февруари), защото и двата празника са преходни.
Повече за Симеоновден
Св. Симеон е християнски светец от 4 век. Роден е в Мала Азия в семейството на много бедни християни. Когато навършил 18 години, Симеон постъпил в манастир, а години по късно заживял и като отшелник в недостъпна планинска пещера.
Светецът взима решението напълно да се изолира от света и хората и заживява в каменна кула с височина 40 лакти, която построява напълно сам. Поради тази причина Симеон носи прякора Стълпник. Според фактите, светецът умира на 103 годишна възраст.
Традиции и обичаи за празника
Заеади началото на есенната оран, Симеоновден е считан като аграрен празник. Според старите обичаи, в навечерието на празника всички стопани носят семената за посев в църквата за да се осветят от духовник. В зърното се поставя босилек и червен конец, с нанизани по него чушки, орехи, плодове и монети.
Сутринта в деня на празника жените месят тесто и пекат пшенични питки. С една от тях се захранват по обичаи биволите и воловете, с които се орат нивите. За вече впрегнатите добичета се приготвят и кравайчета, които се нанизват на рогата на животните.
Орачите и сеячите се обличат в най- чистите си дрехи и кичат с цветя каруците и воловете преди да отидат на полето. Стопанките три пъти ритуално обикаля каруцата с воловете, ръсейки с пепел. В Северозападните покрайнини на България е прието да се коли петел за „курбан на св. Симеон за да е спорна работата през цялата година.
На орачите се дава торба с питка и варена кокошка на изпроводяк. Когато пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питката на четири. Първото парче се хвърля на изток към изгрева, второто се раздава на воловете, третото заравят в земята, а четвъртото късче се изяжда от стопанина. Кокалите от варената кокошка също се заравят на нивата. Според обичаите храна в къщи не бива да се връща.
Поверия за празника
Според старите българи на този ден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от вкъщи за да не „излезе“ берекетът на дома.
В къщата не се пали огън, докато не се прибере от полето стопанина. Според поверията това се прави за да се пазят нивите от огън.
На Симеоновден не се пере и не се простира за да не поникват житните класове празни. Не се обработва и вълна за да не нападат вълците стадата.
Тръгналият на път за нивата орач следи кого ще срещне по пътя си. Ако срещне бременна или жена, носеща нещо се вярва, че реколтата ще бъде плодовита. Гледа се също и кой пръв ще влезе в дома на празника. Ако е добър и заможен човек, значи годината ще бъде благополучна.
Съществува и поверието, че ако на Симеоновден времето е топло и слънчево, такова ще бъде и през месец януари идната година.
