Коженото производство е познато още от древността. Още преди хилядолетия, по времето на шумерите, хората са си произвеждали дълги рокли от животински кожи. Египтяните пък си правели кожени ръкавици, а финикийците използвали кожа, за да изграждат водопроводни канали. В днешно време, повечето кожени изделия са продукт на индустрията и се произвеждат от крави. Но има и много кожени изделия и от други животни като свине, овце, елени, коне или кенгуру. Екзотични кожени изделия се правят от щрауси, алигатори, змии, жаби или дори от риби. Разбира се, тяхната цена е по-скъпа.
Всеки тип кожа има определен набор от качества, начин на употреба и външен вид. Качеството на кожата, произведена от конкретно животно, се влияе от редица фактори. Някои от тях са свързани с условията, при които животното е живяло: например, каква е била диетата му, с какво е било хранено и на какъв климат е живяло. Други фактори, които оказват влияние върху качеството на кожата, след като животното е заклано, са например химикалите, които са били използвани за обработка на кожата, както и методите за обработка.
Телешката кожа може да е дебела няколко милиметра, но рядко се използва пълната й дебелина, с изключение при направата на коланите. Най-горната повърхност на кожата е страната, от която е извадена косата. Вътрешният слой е мястото, където кожата е била първоначално свързана с плътта. Влакнестата структура на кожата варира в цялата дебелина на кожата, като е най-плътна и най-плътна в горния слой и по-свободно към долната страна.
Пълнозърнеста Кожа (Full Grain Leather)
Това е най-горният слой на кожата. Той се обработва с анилинови багрила, които са разтворими и не маскират естествената повърхност на кожата. Понякога се използва полуанилиново багрило, което ще даде на кожата тънък защитен покривен слой и ще предотврати оцветяването. Това са кожи, които не са шлайфани или полирани. Така се запазва естествената повърхност на кожата, а това от своя страна подобрява нейната здравината и трайност. Този тип кожа има способността да „диша“ и също така да патинира с времето. Често се използва за изработка на висококачествени кожени мебели и обувки. Този тип кожа обикновено се среща с два вида покритие: анилиново и полуанилиново.
Top Grain Leather
Това не е най-горният слой на кожата, а вторият слой. Повърхността на кожата е отстранена чрез шлайфане и полиране, за да се премахнат „несъвършенствата“. Това дава на кожата по-равномерен вид, но също така означава, че кожата е много по-трайна от Full Grain кожата и че ще се влоши много по-бързо. Това е най-често използваната кожа за производството на качествени стоки, защото е по-тънка, по-гъвкава и по-евтина от пълнозърнестата.
Набук кожа (Nubuck Leather)
Това са първоначално направените от кожите на елени или елхи продукти, обувките Nubuck се появяват за първи път на модния подиум във визитата на херцог Уиндзор в Америка през 30-те години на миналия век. Набук е най-зърнестата кожа, която не е обработена, но повърхността е изгладена и полирана, така че късите протеинови влакна дават кадифена повърхност. Подобно на велур, но по-скъп, повърхността на набука си променя сянката, когато държим ръката си над нея. Този тип кожа е по дебела от велура и може бъде бяла или да бъде оцветена и боядисана.
Велур (Suede)
Това е кожа, обработена по специална технология. Първоначално, за да се направи велур са се използвали само кожата на елени, днес козите кожи са най-често срещани в производството на велур. Тази кожа има светло бежов нюанс и голяма гъвкавост. Този естествен материал има пореста структура с много малки дефекти на повърхността.
Синтетична кожа (Faux or Synthetic Leather)
Като страничен продукт на химическата промишленост, синтетичните кожи са произвеждани от 1940-те години на миналия век. Произведени под широка гама от търговски марки, синтетичните кожи се разделят на две основни групи: полиуретан (PU) и поливинилхлорид (PVC, винил).
Винилната тапицерия се превръща в популярна евтина опция за интериора на автомобили и мебелите за комунални услуги, каквито могат да бъдат намерени в болници или в ресторанти. Издръжлив и лесен за поддръжка, винилът става лепкав и неприятен при контакт с човешката кожа. Полиуретановата тъкан е по-мека, по-гъвкава и до известна степен по-дишаща, може да бъде отпечатана, за да се създаде убедителна визуална имитация на кожа, въпреки че е напълно различна от допир. Тя е по-скъпа от винил, но все пак е значително по-евтина от кожата.
Създадени са нови синтетични кожи, които имитират химическата структура на истинската кожа. Твърди се, че тези изкуствени кожи са още по-силни и по-трайни от истинската кожа, но производството им е скъпо и екологично проблематично. Те се произвеждат чрез нефтохимически продукти, които са едновременно невъзобновяеми и не биоразградими. Има също опасения, че микрофибрите, използвани в производството на тези изкуствени кожи, започват да влизат в хранителната верига.
В зависимостта от това какви са начините на дъбене/щавене, има няколко различни видове кожа
Растително дъбена кожа (Vegetable Tanned Leather)
За да се направи растително дъбена кожа, се използва танин, както и дървесна кора, листа, плодове и най-различни части от растенията. Този вид кожа е еластична, има кафеникав цвят. Това е единственият тип кожа, която е подходяща за резбоване или щамповане. Този вид кожа е много чувствителна към вода и с времето потъмнява. Ако се остави във вода, след като изсъхне, ще се свие и ще стане по-малко еластична.
Хромово дъбена кожа (Chrome Tanned Leather)
Начинът на изработка на хромово дъбената кожа е открит още през 1858 г., като при дъбенето се използват хромов сулфат и други соли на хрома. Този вид кожа е по-еластична и гъвкава от растително дъбената кожа, тя не потъмнява и не губи формата си, когато е поставена във вода.
Алдехидно дъбена кожа (Aldehyde Tanned Leather)
За изработването на този вид кожа се използват глутаралдехид или оксазолидинови съединения. Този тип кожа се нарича „wet-white“ (мокро бяла) заради нейния бледо кремав или бял цвят.
Розово дъбена кожа (Rose Tanned Leather)
Това е вариация на дъбенето с растителни масла и мозъчното дъбене. При този процес се използва розово масло. Наричана е най-ценната кожа на света заради високите цени на розовото масло.
Изкуствено дъбена кожа (Synthetic-Tanned Leather)
При този вид кожа дъбенето става с помощта на ароматни полимери. Тази кожа е бяла на цвят и е изобретена по време на Втората световна война, когато растителните суровини са били в недостиг.
Кожа, обработена със стипца (Alum-Tawed Leather)
Видът на тази кожа се постига, с помощта на алуминиеви соли, смесени с различни свързващи вещества и протеинови източници като брашно и яйчен жълтък. Кожата, обработена със стипца, технически не е дъбена – в процеса като не се използва танинова киселина.
Сурова кожа (Rawhide)
Кожата се изтънява чрез остъргване, накисва се във вар и накрая се разтяга и се оставя да изсъхне. Също като кожата, обработена със стипца, този тип кожа технически не е „дъбена кожа“. „Суровата кожа“ е по-твърда и по-крехка, отколкото останалите типове кожа. Приложение намира най-вече като кожа за барабани и пергамент при който не се изисква устойчивост на сгъване. Също така се използва за производството на дъвчащи предмети/играчки за кучета.
