На 14 февруари всяка година се чества Трифон Зарезан. Празникът е известен по нашите земи и като ден на лозята и виното. Много често се бърка с Трифоновден, на който православната църква почита паметта на св. Трифон на 1 февруари.
На този ден именници са хората, носещи имената Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
Повече за празника
Празникът е известен под името Трифон Зарезан. Легендата разказва как Богородица минала покрай брат си Трифон на път за църквата с бебето Исус на ръце. Трифон режел лозето си и Богородица го поздравила с думите: „Помози Бог“. Той и се присмял и и отвърнал: „Мома си, пък син имаш“. Обидена, Богородица отминала и когато се прибрала у дома, накарала своята майка да занесе чиста кърпа и сол на лозето, защото Трифон си отрязал носа.
Когато майката пристигнала на лозето се учудила щом видяла Трифон напълно здрав без драскотина да си пее и да реже лозето. Тя веднага му разправила какво е казала Богородица, а Трифон само се изсмял и отвърнал: „Аз не режа така, а така“ – и като замахнал да покаже как реже си отрязал носа.
Заради подигравките, които изрекъл го застигнала клетвата на сестра му. А понеже сестра му е самата Богородица, в негова чест празника се нарича Трифон Зарезан.
Традиции и обичаи за Трифон Зарезан
По стара традиция рано сутринта на празника домакинята омесва хляб и приготвя варена кокошка с ориз и булгур. Слага приготвеното във нова вълнена торба заедно с малко вино и я дава на мъжа си. Така всички мъже отиват на лозето, прекръстват се и с ножиците отрязват от главините по три пръчки. Отново се прекръстват и поливат с виното лозите. Ритуалът се нарича „зарязване“. След това всички лозари се събират и избират „царя на лозята“ и чак тогава започва истинското общо угощение.
Трифон Зарезан се включва към цикъл от празници, наречени Трифунци на 1,2 и 3 февруари. Както следва те биват 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Зимен Симеон.
На този ден се забранява на жените да плетат, предат, шият и да не режат с ножици за да не се отвори устата на вълка. На празниците се приготвя обреден хляб, който се раздава на съседите. Остатъците от хляба се дават на добитъка за да се предпази от вълци и болести.
